„Второ освобождение или черен ден? 9 септември отново разделя България
Днес се навършват 81 години от датата 9 септември 1944 година, която прекатурва историята на България. След като Съветската войска нахлува през границите на страната, се задействат съществени политически процеси, които довеждат до краха на Третото българско царство. Не след дълго се сменя политическата система, а ориста на народа ни е предопределена за идващите 45 години.
Датата разделя и до през днешния ден обществото ни - за едни тя е началото на тоталитарна тирания, а други я възприемат като " второ избавление ".
Още на 5 септември 1944 година Съюз на съветските социалистически републики афишира война на България. Сутринта на 8 септември руски военни елементи навлизат през добруджанската граница и стартират да заемат българската територия.
Възползвайки се от наличието им, на 8 против 9 септември офицери, минали на страната на лявата опозиционна политическа коалиция Отечествен фронт, правят държавен прелом. Седем армейски елементи, отпред с Танковия полк от Бронираната бригада завземат Министерството на войната, Централна поща, Телефонната палата, Централна гара и други основни обекти в София.
Министрите от държавното управление на Константин Муравиев са задържани.
Съставено е ново държавно управление на партиите от основания през 1943 година Национален комитет на Отечествения фронт /Българска работническа партия, Български земеделски народен съюз „ Александър Стамболийски ”, Политически кръг „ Звено ”, Социалдемократическа партия, Радикалдемократическа партия и „ самостоятелни интелектуалци ”, с министър-председател Кимон Георгиев.
„ В началото този режим не наподобява напълно комунистически. Добре аранжиран е с некомунистически партии и фигури, които будят доверие. Това е добре смачкан механизъм, направляван от Москва. Проявява се признака на кукувичето. Комунистическата партия последователно изтласква другите и ги подменя с лоялни на себе си хора “, разказва процеса доцент Михаил Груев, председател на Държавна организация „ Архиви “.
Смяната на политическата система носи със себе си и чудовищна кавга с политическите съперници. От края на 1944-а се организира по този начин нареченият " Народен съд ".
Народният съд издава общо 9555 присъди, като 2730 души са наказани на гибел, 305 – на пожизнен затвор, останалите на непоколебим тъмничен затвор с друг период, а към 200 души от наказаните на гибел са убити още преди процеса.
Смъртните присъди са изпълнени скрито, през нощта, без право на наказаните да се сбогуват с околните си, посредством разстрел, пред яма в Централните софийски гробища. Първи и Втори състав на Народния съд произнасят присъди над регентите на малолетния Симеон Втори, дворцовите съветници, министрите от двата кабинета на Богдан Филов, Добри Божилов, Иван Багрянов и Константин Муравиев. Осъдени още са депутати и висши офицери. Едни от тях получават смъртни присъди, а други затвор с друга дълготрайност. Екзекутирани са посредством разстрел: регентите, царските съветници, 22 министри, сред които Богдан Филов, Добри Божилов и Иван Багрянов, 67 депутати, 47 генерали и висши офицери.
Към присъдите са добавени изселване на фамилиите на наказаните, конфискации на повече от 200 предприятия, недвижими парцели, движимости и парични санкции. Близките на наказаните са жигосани като свързани с „ врагове на народа ” и това повлиява отрицателно върху целия им живот.
С осъществяването на първите присъди на Народния съд се поставя началото на разправата и физическото заличаване на огромна част от политическия и боен хайлайф на България.
Фрапиращото е, че в нито една някогашна социалистическа страна няма толкоз избити, колкото са в България, в това число в страните основни виновници за разпалването на Втората международна война – нацистка Германия и Япония. За съпоставяне, едвам 12 съдени нацисти в Нюрнбергския развой получават смъртна котел.
Днес 9 септември продължава да разделя част от българското общество, да провокира разпалени разногласия... Но по-страшното е, че датата отива в забравата, а историческите обстоятелства биват заметени от надарени демагози, склонни да идиализират предишното. Но може би това се случва просто, тъй като постоянно не познаваме личната си история, изключително тази, която не ни кара да се гордеем?
Снимка: Национален исторически музей
Датата разделя и до през днешния ден обществото ни - за едни тя е началото на тоталитарна тирания, а други я възприемат като " второ избавление ".
Още на 5 септември 1944 година Съюз на съветските социалистически републики афишира война на България. Сутринта на 8 септември руски военни елементи навлизат през добруджанската граница и стартират да заемат българската територия.
Възползвайки се от наличието им, на 8 против 9 септември офицери, минали на страната на лявата опозиционна политическа коалиция Отечествен фронт, правят държавен прелом. Седем армейски елементи, отпред с Танковия полк от Бронираната бригада завземат Министерството на войната, Централна поща, Телефонната палата, Централна гара и други основни обекти в София.
Министрите от държавното управление на Константин Муравиев са задържани.
Съставено е ново държавно управление на партиите от основания през 1943 година Национален комитет на Отечествения фронт /Българска работническа партия, Български земеделски народен съюз „ Александър Стамболийски ”, Политически кръг „ Звено ”, Социалдемократическа партия, Радикалдемократическа партия и „ самостоятелни интелектуалци ”, с министър-председател Кимон Георгиев.
„ В началото този режим не наподобява напълно комунистически. Добре аранжиран е с некомунистически партии и фигури, които будят доверие. Това е добре смачкан механизъм, направляван от Москва. Проявява се признака на кукувичето. Комунистическата партия последователно изтласква другите и ги подменя с лоялни на себе си хора “, разказва процеса доцент Михаил Груев, председател на Държавна организация „ Архиви “.
Смяната на политическата система носи със себе си и чудовищна кавга с политическите съперници. От края на 1944-а се организира по този начин нареченият " Народен съд ".
Народният съд издава общо 9555 присъди, като 2730 души са наказани на гибел, 305 – на пожизнен затвор, останалите на непоколебим тъмничен затвор с друг период, а към 200 души от наказаните на гибел са убити още преди процеса.
Смъртните присъди са изпълнени скрито, през нощта, без право на наказаните да се сбогуват с околните си, посредством разстрел, пред яма в Централните софийски гробища. Първи и Втори състав на Народния съд произнасят присъди над регентите на малолетния Симеон Втори, дворцовите съветници, министрите от двата кабинета на Богдан Филов, Добри Божилов, Иван Багрянов и Константин Муравиев. Осъдени още са депутати и висши офицери. Едни от тях получават смъртни присъди, а други затвор с друга дълготрайност. Екзекутирани са посредством разстрел: регентите, царските съветници, 22 министри, сред които Богдан Филов, Добри Божилов и Иван Багрянов, 67 депутати, 47 генерали и висши офицери.
Към присъдите са добавени изселване на фамилиите на наказаните, конфискации на повече от 200 предприятия, недвижими парцели, движимости и парични санкции. Близките на наказаните са жигосани като свързани с „ врагове на народа ” и това повлиява отрицателно върху целия им живот.
С осъществяването на първите присъди на Народния съд се поставя началото на разправата и физическото заличаване на огромна част от политическия и боен хайлайф на България.
Фрапиращото е, че в нито една някогашна социалистическа страна няма толкоз избити, колкото са в България, в това число в страните основни виновници за разпалването на Втората международна война – нацистка Германия и Япония. За съпоставяне, едвам 12 съдени нацисти в Нюрнбергския развой получават смъртна котел.
Днес 9 септември продължава да разделя част от българското общество, да провокира разпалени разногласия... Но по-страшното е, че датата отива в забравата, а историческите обстоятелства биват заметени от надарени демагози, склонни да идиализират предишното. Но може би това се случва просто, тъй като постоянно не познаваме личната си история, изключително тази, която не ни кара да се гордеем?
Снимка: Национален исторически музей
Източник: glasnews.bg
КОМЕНТАРИ